Месото и изкуството да го приготвяме
6 Преглеждания

Част 1

От тенджерата до су-вид

Златиста, ароматна коричка, под която се крие сочно месо. Крехко варено, което почти се разпада при допира с вилицата. Бавно задушено ястие, в което месото е поело ароматите на зеленчуците и подправките. Толкова различни вкусове и усещания, а в основата им стои една и съща съставка – месото.

Разбира се, значение имат видът месо, разфасовката и подправките. Но има още един фактор, който може напълно да промени крайния резултат – начинът на приготвяне. Какво се случва с месото, когато го печем, варим или задушаваме? И защо една сравнително нова за домашната кухня техника като су-вид предлага толкова различен подход?

Нека надникнем отвъд рецептите и открием как топлината, влагата и времето създават вкусовете, които обичаме.

Печене – тайната на апетитната коричка

Има нещо неустоимо в аромата на месо, което се пече във фурната. Особено когато повърхността постепенно придобива златистокафяв цвят, а кухнята се изпълва с онзи характерен аромат, който събужда апетита още преди ястието да е готово. Но откъде идва той?

При печенето повърхността на месото се нагрява достатъчно, за да започнат поредица от химични реакции между аминокиселини и захари. Това е познатата реакция на Майар, благодарение на която се образуват множество ароматни съединения и се появява характерната кафеникава коричка. Вътре в месото обаче протичат други промени. Под въздействието на топлината белтъците в мускулните влакнапроменят структурата си, влакната се свиват и част от влагата се отделя. При прекалено продължително печене месото може да загуби сочността си.

Затова има значение и каква разфасовка избираме. Свинският врат например, с характерната си вътрешномускулна мазнина, е чудесен избор за сочно печено. По-постният свински бут също може да се изпече много вкусно, но изисква повече внимание, за да не се изсуши. А при цялото пиле предизвикателството е да получим добре изпечено, сочно месо и апетитна кожа.

И още една малка тайна: когато извадим по-голямо парче печено месо от фурната, е добре да го оставим за кратко да си почине, преди да го разрежем. Така соковете се задържат по-добре в месото и загубата им при нарязване може да бъде по-малка. Защото хубавото печено е въпрос на баланс – между температурата, времето и особеностите на самото месо.

Варене – повече от ароматен бульон

Ако печенето ни изкушава с коричката и аромата си, варенето предлага съвсем различно удоволствие – крехко месо и богат, ароматен бульон. Когато месото се загрява във вода, част от разтворимите вещества преминават в течността. Именно те, заедно с веществата от костите, зеленчуците и подправките, постепенно изграждат вкуса на бульона. Но интересното е, че варенето не прави всяко месо автоматично по-крехко.

Телешкият и свинският джолан например съдържат повече съединителна тъкан и при продължително готвене част от колагена постепенно се превръща в желатин. Това допринася за приятната, мека текстура на месото и плътността на бульона. Говеждите гърди също са подходящи за продължително варене. А пилешкото месо с кост е чудесен избор за приготвянето на богат, ароматен домашен бульон. Пилешките гърди обаче изискват по-кратко и внимателно готвене. Ако ги варим твърде дълго, мускулните влакна се свиват, влагата намалява и месото може да стане сухо.

Има значение и колко силно ври водата. За много ястия тихото къкрене е по-подходящо от бурното варене, защото осигурява по-равномерно и щадящо приготвяне. Така че тайната на хубавото варено не е просто да оставим тенджерата на котлона достатъчно дълго, а да знаем кое месо от колко време и каква температура се нуждае.

Задушаване – когато времето работи за вкуса

Представете си тенджера с плътно затворен капак, в която месото къкри бавно заедно с лук, моркови, подправки и малко ароматна течност. Постепенно съставките започват да обменят вкусовете си, а месото става все по-крехко.

За разлика от варенето, при което месото обикновено е потопено във вода, при задушаването се използва сравнително малко течност. Тя, заедно с отделените от продуктите сокове, създава влажна среда, в която месото се готви постепенно. Често процесът започва със запържване на месото до златистокафяво, за да се развият допълнителни аромати по повърхността му. След това добавяме зеленчуци, подправки, малко бульон, вино или вода и оставяме всичко да къкри бавно под капак.

Тази техника е особено подходяща за свинска или телешка плешка – разфасовки, които при достатъчно продължително готвене могат да станат изключително крехки. Но задушаването има и още едно предимство: то създава не само вкусно месо, но и сос, в който се събират ароматите на всички съставки. Месните сокове, зеленчуците и подправките постепенно се смесват, а течността се превръща в богато допълнение към ястието. Така парче месо, което не е особено подходящо за бързо приготвяне, може да се превърне в истински деликатес. Понякога тайната на добрия вкус е просто да не бързаме.

Су-вид – когато температурата е под контрол

А сега да оставим за момент традиционната кухня и да надникнем в света на една техника, която все по-често намира място и извън професионалните ресторанти. Името sous-vide идва от френски и означава „под вакуум“. При този метод месото се поставя в подходящ плик, от който се отстранява въздухът и се готви във водна баня с прецизно контролирана температура. На пръв поглед може да изглежда като необичаен начин на варене. Но разликата е съществена.

При обичайното варене водата достига температури близки до 100°C, докато при су-вид можем да поддържаме точно определена, често значително по-ниска температура в продължение на необходимото време. Това е особено интересно при разфасовки като свинското бонфиле, телешките стекове или пилешките гърди. При тях контролът върху температурата помага да се постигне желаната степен на готовност, без външните слоеве да се преготвят, докато средата достигне необходимата температура.

Резултатът може да бъде равномерна текстура и добра сочност. Но има една особеност: при ниските температури, характерни за много су-вид приложения, не се образува онази ароматна коричка, която познаваме от печенето. Затова често след изваждане от плика месото се подсушава и се запича за кратко в силно нагорещен тиган или на скара. Така се съчетават две предимства – прецизно приготвена вътрешност и апетитна повърхност.

Разбира се, су-вид изисква специално оборудване и внимателно спазване на подходящите температури, времена и правила за безопасност на храната. Но именно възможността за точен контрол го прави толкова интересен за кулинарните професионалисти и любителите на експериментите.

Различни техники, различни удоволствия

Няма един-единствен най-добър начин за приготвяне на месото. Има подходящ начин за конкретната разфасовка, за вкуса, който търсим и за ястието, което искаме да поднесем.

А нашето кулинарно пътешествие ще продължи. Във втората част на „Месото и изкуството да го приготвяме“ ще преминем от горещия тиган и ароматната скара до традиционния глинен съд и тайните на бавното готвене.

Защото когато става дума за месо, начините да откриваме нови вкусове далеч не се изчерпват с една рецепта.

 

Share
нагоре