За да се върнете, непременно хапнете калафате
Патагония е един от най-загадъчните и красиви региони на планетата, разпростиращ се в южната част на Южна Америка. Това не е държава, а географски регион, споделен между Аржентина (на изток) и Чили (на запад), разделени от величествената планинска верига на Андите. Регионът е известен със своите драматични пейзажи – от острите гранитни върхове на Торес дел Пайне и Фиц Рой, през безкрайните степи и тюркоазени ледникови езера, до суровите брегове на Атлантическия и Тихия океан. Често наричана „Краят на света“, Патагония привлича със своето усещане за приключение, недокосната природа и изолация. Обхващаща приблизително 1 милион квадратни километра, тя включва аржентинските провинции Неукен, Рио Негро, Чубут, Санта Круз и Огнена земя, както и чилийските региони Айсен и Магалянес. Тази уникална географска позиция, в която се преплитат влияния от две държави и екстремни климатични условия, е оформила забележителна кулинарна идентичност.
Кухнята на Патагония представлява богата смесица от традиции и влияния.
Преди европейската колонизация, местните племена – като теуелче, мапуче и она/селкнам – развили кулинарни практики, базирани на лов, риболов и събиране на местни растения. Техните методи за консервиране на месо и приготвяне на диви плодове и билки продължават да оказват влияние върху съвременната кухня.
Испанските колонизатори донесли овцевъдството и говедовъдството, като въвели традиции, които включват приготвяне на месо на огън и използването на хляб, зехтин и вино – съставки, които днес са неразделна част от патагонската кулинария.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век имигранти от Италия, Уелс, Германия и други европейски държави се заселили в региона, обогатявайки кулинарните традиции със своите собствени рецепти и методи за приготвяне.
Двете държави, които споделят Патагония, имат свои кулинарни традиции, които се преплитат тук – аржентинското увлечение по печеното месо се среща с чилийските морски деликатеси, създавайки уникална кухня.
Тази смесица от традиции и нововъведения е оформила кухня, която съчетава силата на природата с европейските готварски практики.
Патагония се гордее с няколко емблематични ястия:
Патагонско агнешко (Cordero Patagónico)
Агнешкото е безспорният крал на местната кухня. Отглеждани свободно в огромните пасища, патагонските агнета имат крехко и ароматно месо с ниско съдържание на мазнини. Най-емблематичният начин на приготвяне е кордеро ал пало (Cordero al Palo). Техниката донякъде напомня познатото ни чеверме, но разликата е, че агнето се разтваря и се пече вертикално в продължение на часове до открит огън от дърва. Кожата става хрупкава, а месото – невероятно сочно и крехко.
Морски дарове
Бреговете на Патагония предлагат изобилие от чисти, студени води, богати на морски живот. Безспорният лидер тук е кралският рак (Centolla), неслучайно наричан деликатесът на Южния океан. Огромните кралски раци имат сладкото си и сочно месо. Често се сервират просто сварени или на пара с лимон, но са звезда и в ястия като чупе де сентоя (Chupe de Centolla) – гъста, кремообразна запеканка.
Куранто (Curanto)
Този древен кулинарен ритуал, наследен от народа мапуче и практикуван и в Чилийската Патагония, представлява начин на приготвяне на меса, морски дарове и зеленчуци в дупка в земята, загрята от камъни.
В дупка в земята се нагорещяват камъни. Върху тях се подреждат слоеве от различни меса (агнешко, свинско, пилешко, наденици), морски дарове (миди, ракообразни), картофи, както и специфични тестени изделия от картофи като милкао (Milcao) – вид картофена палачинка, и чапалеле (Chapalele) – вид картофени кнедли. Всичко се покрива с големи листа от налка (местно растение, подобно на ревен) или фиери (папрат) и зебло, след което се зарива с пръст и се оставя да се готви на пара от топлината на камъните за няколко часа. Методът съчетава традиция и социален ритуал, като всяко хранене е повод за събиране и споделяне.
Диви плодове и десерти
Плодовете от местните гори, като калафате – тъмно лилав плод, обгърнат в легенди, че обещава завръщане – се използват за приготвяне на сладки сосове, ликьори и освежаващи коктейли. Традиционни сладки, наследство от уелските заселници, с богати вкусове и аромат на сушени плодове и подправки, допълват кулинарната палитра на региона.
Кухнята на Патагония е като самия регион – дива, автентична и пълна с контрасти. Тя разказва история за оцеляване в сурови условия, за срещата между местни традиции и европейски влияния, за богатството на земята и морето. Всяко ястие носи в себе си отражение на величествените планини, безкрайните степи и буйните води на този край на света. Тя не разчита на сложни техники или екзотични подправки, а на изключителното качество на продуктите, родени от чистата природа и приготвени с уважение към традицията. Да опиташ кордеро ал пало под открито небе, да споделиш куранто с местните жители или да се насладиш на сладостта на калафате, докато гледаш ледник – това е повече от хранене. Това е преживяване, което те свързва със земята и духа на Патагония, вкусът на дивото и неукротимото, оставащ в спомените дълго след като си напуснал Края на света.