Днес трудно можем да си представим менюто си без един от най-популярните зеленчуци, който всъщност… е плод – домата.
Салати, сосове, супи, пици, паста, яхнии – доматите присъстват в толкова много познати ястия, че изглежда сякаш винаги са били част от европейската кухня. Какво би била италианската трапеза без доматен сос? А българското лято без салата от сочни домати?
Само че допреди около пет века в Европа никой дори не е познавал вкуса им.
Историята на домата започва от другата страна на Атлантическия океан и е изпълнена с пътешествия, подозрение и дори страх, преди този яркочервен плод да завоюва трайно европейската трапеза.
От Андите до ацтекските пазари
Дивите предшественици на съвременния домат произхождат от западните части на Южна Америка, но култивирането и развитието на по-едри разновидности се свързва с Централна Америка и днешно Мексико.
Когато испанците пристигат там през XVI век, местните жители вече добре познават доматите и ги използват в храната си. На пазарите на ацтеките се продавали различни по размер и цвят домати, а те били съчетавани с люти чушки и други продукти в сосове. Самата дума „домат“ води началото си от думата tomatl от езика нахуатъл (езикът на ацтеките, който и днес се говори от част от населението на Мексико).
След испанското завладяване на Мексико семена от непознатото растение прекосяват Атлантическия океан и през първата половина на XVI век достигат Испания. Оттам започва европейската част от неговата история.
Красив е, но дали става за ядене?
Днес червеният и сочен домат ни изглежда повече от апетитно. Но за много европейци през XVI и XVII век той бил преди всичко странно екзотично растение. Едно от първите известни европейски описания е на италианския лекар и ботаник Пиетро Андреа Матиоли от 1544 г. По-късно той използва за плода името pomi d’oro – „златни ябълки“, вероятно заради жълтия цвят на някои от ранните разновидности, достигнали Италия. Оттам идва и днешната италианска дума за домат – pomodoro.
Но не всички били склонни да го опитат. Доматът принадлежи към семейство Картофови, в което има и силно отровни растения като беладоната. Освен това листата и зелените части на самото доматено растение не са предназначени за консумация. Всичко това допринесло за лошата репутация на новия плод.
В Англия например през XVI и XVII век автори го описват с голямо подозрение, а на места доматите дълго време били отглеждани повече за украса, отколкото за храна. Съществува и популярната история, че европейски аристократи се разболявали след консумация на домати заради оловото в калаените съдове, от които се хранели, а вината била приписвана на плода.
Южна Европа първа открива вкуса му
Докато в Северна Европа към домата продължавали да гледат предпазливо, в Испания и особено в Южна Италия той постепенно започнал да намира място в кухнята. През 1692 г. в Неапол Антонио Латини публикува рецепта за доматен сос „по испански“ – една от най-ранните печатни европейски рецепти с домати. „Самото име подсказва откъде италианците първоначално са възприели тази употреба на плода.
Как доматът променя кухнята на Италия
Днес връзката между доматите и италианската кухня изглежда почти вечна. В действителност тя е сравнително млада. В Неапол през XVIII век доматите започват да се появяват върху плоските хлебни питки, продавани по улиците. Около втората половина на века комбинацията вече се превръща в предшественик на познатата ни пица. После идват пастата с доматен сос, пиците Marinara и Margherita, салатата панцанела, брускетите и безброй регионални рецепти.
А доматът има и още едно голямо кулинарно предимство – прекрасно се съчетава с месо. Малко качествена кайма, лук, подправки и бавно приготвен доматен сос са достатъчни, за да получим основата на десетки любими ястия – от различни сосове за паста и лазаня до пълнени зеленчуци и домашни запеканки.
А кога доматът пристига в България?
За появата на доматите по българските земи има различни сведения. Смята се, че доматите достигат българските земи чрез пътуващи градинари от други части на Европа, но дълго време остават сравнително непозната култура. Любопитна страница от историята им у нас е свързана с Куртово Конаре. Около 1890 г. Александър Димитров донася там семена от домати от Цариград, а според местното предание ги пренася скрити в бастуна си. По-широкото разпространение на доматите в България идва през следващите десетилетия и постепенно те се превръщат в една от емблемите на българската лятна трапеза.
Плод или зеленчук?
За финал – отговорът на един вечен спор. От ботаническа гледна точка доматът е плод, защото се образува от цвета на растението и съдържа семена. От кулинарна гледна точка обаче го използваме като зеленчук – в салати, супи, сосове и основни ястия.
Спорът се е оказал толкова сериозен, че през 1893 г. достига чак до Върховния съд на САЩ. По дело, свързано с вносни мита, съдът постановява, че макар ботанически доматът да е плод, за целите на търговията трябва да се третира като зеленчук, защото така се използва в ежедневната кухня.
Така че и двете страни в спора могат да си тръгнат доволни.
И ако тази история ви е отворила апетита, ето няколко идеи как да се насладите на доматите в няколко вкусни комбинации:
Домати, пълнени с кайма и билки
Издълбани зрели домати, напълнени със смес от качествена кайма, лук, чесън и пресни подправки и запечени до апетитна коричка.
Паста с бавно приготвен доматен сос и кайма
Лук, кайма, добре узрели домати или доматено пюре и достатъчно време на слаб огън – проста комбинация, от която се ражда богат и плътен сос.
Свински котлети с печени домати, чесън и билки
Сочни котлети, поднесени с домати, запечени до сладост със зехтин, чесън и ароматни билки – чудесна идея за лятна вечеря.
Защото понякога зад най-обикновения продукт на масата се крие най-необикновената история.